Преди 140 години: ”Плевен падна!”
На 10 декември 1877 година след петмесечна блокада пада Плевен. Осман паша признава капитулацията си. Изходът от Руско-турската война значително е решен
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна борба в хода на Руско-турската война. Западната турска войска задържа в продължение на съвсем пет месеца Плевен, обсаден от съветския Западен отряд, като стопира съветското нахлуване в Тракия.
От ориста на Плевен зависи изходът на войната. Във Военния съвет на съветската Действаща войска даже се чуват гласове войната да бъде прекъсната.
На 27 юни 1877 година съветската войска минава Дунав в региона на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с задоволителни сили в региона, османското командване трансферира от Видин Армейския корпус, командван от Осман паша, с цел да укрепи Никопол. Руснаците обаче го изпреварват и на 16 юли първи влизат в града. Това принуждава Осман паша да се пренасочи към Плевен.
На 18 юли турските войски нощуват в Долна Митрополия, а на 19 юли към този момент са заели комфортни позиции към Плевен. В същия ден, само че единствено броени часове по-късно идват и първите съветски войски.
Първата атака
На 20 юли сутринта съветските войски, командвани от генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, нападат с 3 Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада и 46 оръдия. Поради неприятното разузнаване, едвам 8600 руси нападат към 15 000 турци, освен това заели комфортни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер съумява да отблъсне турските елементи от някои външни укрепления, само че Осман паша изпраща подкрепления, подхваща поредност контраатаки и по този начин си възстановява изгубените позиции.
Така първата офанзива на Плевен коства на съветските войски 75 офицери и 2326 убити и ранени войници. Турските загуби са изчислени на към 2000 убити и ранени. Основна причина за неуспеха на тази първа офанзива се счита неприятното разузнаване, неверните карти на региона, объркването на българските водачи в съветската армия, храбростта на турските бойци, както и военният талант на Осман паша. Освен това руснаците се забавят при тръгването си от Никопол и по този начин разрешават на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на багра Осман паша заповядва окопаването на армията.
Втора офанзива
На 30 юли е извършена втора офанзива на Плевен със силите на целия Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия, общо 35 000 войници). Силите на Осман паша противодействат с 20 000 души (33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия), като образуват Западната войска. Водят се тежки боеве при Зелените хълмове, Гривишките редути и Сулуклийски дол. До края на деня османците отблъскват всички офанзиви и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7032 убити и ранени, а турските - 1000 убити и ранени.
Третата офанзива
Тя е извършена от съветските войски сред 7 септември и 13 септември със силите на 75 000 бойци (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8500 кавалеристи и 424 оръдия. Осигурено е трикратно предимство на силите. На 7 септември е осъществена артилерийската подготовка на третата офанзива. На идващия ден са овладени Зелените хълмове и се води пердах при река Вит. На 8 септември боевете са с изменчив триумф. Последвани са от яростни боеве при Гривишки редути, височините при с. Радишево, Зелените хълмове, редутите Кованлък и Иса ага. На 13 септември офанзивата е прекъсната. Руските загуби са 12 814 убити и ранени, турски загуби - 3000 убити и ранени.
Обсадата
Към началото на ноември Осман паша съумява да концентрира в Плевен 50 000 бойци и 72 оръдия. Заема инженерно построена отбранителна линия от 20-25 км. Изпитва остра потребност от хранителни муниции, само че на 11 ноември отклонява съветското предложение за капитулация. Военният съвет на Действащата съветска войска взема решение за плътна обсада на Плевен. Западният Руски отряд е интензивен до 122 000 бойци и 28 обсадни оръдия. Командването е ръководено от генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. Изградена е плътна блокадна линия.
Още в края на октомври са подхванати дейности за спиране на снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш. Към началото на декември Осман паша дефинитивно привършва питателните муниции. Той обаче към момента разчита, че Централната османска войска отпред със Сюлейман паша ще успее да премине Стара планина и най-малко да отклони съветски войски от Плевен. Това обаче не се случва.
На 4 декември Сюлейман паша фактически минава планината и съумява да превземе град Елена, само че понася огромни загуби и приключва придвижването към Плевен. Тогава Осман паша взема решение да направи финален опит за продупчване на блокадната линия при моста на река Вит и да се изтегли към София.
Плевен падна!
На 10 декември обсадените войски нападат на фронт от 3 км. Води се яростен пердах за първия ред съветски окопи. Руските елементи отблъскват офанзивата, а след общо нахлуване разрушават Западната османска войска и я пленяват. Руските загуби в този пердах възлизат на 1894 убити и ранени. Турските загуби: пленени 10 паши, 2128 офицери, 37 200 бойци, 88 оръдия и 7 флагове.
Командващият турската войска в Плевен Осман паша персонално предава сабята си на военачалник Иван Ганецки в символ, че признава провалянето си и капитулацията на войските си.
Вестниците на цяла Европа гърмят: „ Плевен падна! ”. Бойният дух на съветската войска се възстановява. Превземането на Плевен е съдбоносен миг във войната, освобождават се обилни съветски сили, които след това в борбите при Шейново и София при започване на 1878 година откриват пътя към османската столица Цариград.
Обсадата на Плевен е най-тежката и продължителна борба в хода на Руско-турската война. Западната турска войска задържа в продължение на съвсем пет месеца Плевен, обсаден от съветския Западен отряд, като стопира съветското нахлуване в Тракия.
От ориста на Плевен зависи изходът на войната. Във Военния съвет на съветската Действаща войска даже се чуват гласове войната да бъде прекъсната.
На 27 юни 1877 година съветската войска минава Дунав в региона на Зимнич-Свищов. Тъй като не разполага с задоволителни сили в региона, османското командване трансферира от Видин Армейския корпус, командван от Осман паша, с цел да укрепи Никопол. Руснаците обаче го изпреварват и на 16 юли първи влизат в града. Това принуждава Осман паша да се пренасочи към Плевен.
На 18 юли турските войски нощуват в Долна Митрополия, а на 19 юли към този момент са заели комфортни позиции към Плевен. В същия ден, само че единствено броени часове по-късно идват и първите съветски войски.
Първата атака
На 20 юли сутринта съветските войски, командвани от генерал-майор Юрий Шилдер-Шулднер, нападат с 3 Пехотни полка, Кавказката Казашка бригада и 46 оръдия. Поради неприятното разузнаване, едвам 8600 руси нападат към 15 000 турци, освен това заели комфортни защитни позиции. Генерал Шилдер-Шулднер съумява да отблъсне турските елементи от някои външни укрепления, само че Осман паша изпраща подкрепления, подхваща поредност контраатаки и по този начин си възстановява изгубените позиции.
Така първата офанзива на Плевен коства на съветските войски 75 офицери и 2326 убити и ранени войници. Турските загуби са изчислени на към 2000 убити и ранени. Основна причина за неуспеха на тази първа офанзива се счита неприятното разузнаване, неверните карти на региона, объркването на българските водачи в съветската армия, храбростта на турските бойци, както и военният талант на Осман паша. Освен това руснаците се забавят при тръгването си от Никопол и по този начин разрешават на Осман паша да се укрепи пръв в Плевен. Веднага след прекратяването на багра Осман паша заповядва окопаването на армията.
Втора офанзива
На 30 юли е извършена втора офанзива на Плевен със силите на целия Западен отряд (36 батальона, 32 ескадрона, 184 оръдия, общо 35 000 войници). Силите на Осман паша противодействат с 20 000 души (33 табора, 7 ескадрона и 57 оръдия), като образуват Западната войска. Водят се тежки боеве при Зелените хълмове, Гривишките редути и Сулуклийски дол. До края на деня османците отблъскват всички офанзиви и си връщат изгубените позиции. Руските загуби са 7032 убити и ранени, а турските - 1000 убити и ранени.
Третата офанзива
Тя е извършена от съветските войски сред 7 септември и 13 септември със силите на 75 000 бойци (от тях 23 000 от румънската армия), поддържани от 8500 кавалеристи и 424 оръдия. Осигурено е трикратно предимство на силите. На 7 септември е осъществена артилерийската подготовка на третата офанзива. На идващия ден са овладени Зелените хълмове и се води пердах при река Вит. На 8 септември боевете са с изменчив триумф. Последвани са от яростни боеве при Гривишки редути, височините при с. Радишево, Зелените хълмове, редутите Кованлък и Иса ага. На 13 септември офанзивата е прекъсната. Руските загуби са 12 814 убити и ранени, турски загуби - 3000 убити и ранени.
Обсадата
Към началото на ноември Осман паша съумява да концентрира в Плевен 50 000 бойци и 72 оръдия. Заема инженерно построена отбранителна линия от 20-25 км. Изпитва остра потребност от хранителни муниции, само че на 11 ноември отклонява съветското предложение за капитулация. Военният съвет на Действащата съветска войска взема решение за плътна обсада на Плевен. Западният Руски отряд е интензивен до 122 000 бойци и 28 обсадни оръдия. Командването е ръководено от генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. Изградена е плътна блокадна линия.
Още в края на октомври са подхванати дейности за спиране на снабдителната османска линия при с. Горни Дъбник и с. Телиш. Към началото на декември Осман паша дефинитивно привършва питателните муниции. Той обаче към момента разчита, че Централната османска войска отпред със Сюлейман паша ще успее да премине Стара планина и най-малко да отклони съветски войски от Плевен. Това обаче не се случва.
На 4 декември Сюлейман паша фактически минава планината и съумява да превземе град Елена, само че понася огромни загуби и приключва придвижването към Плевен. Тогава Осман паша взема решение да направи финален опит за продупчване на блокадната линия при моста на река Вит и да се изтегли към София.
Плевен падна!
На 10 декември обсадените войски нападат на фронт от 3 км. Води се яростен пердах за първия ред съветски окопи. Руските елементи отблъскват офанзивата, а след общо нахлуване разрушават Западната османска войска и я пленяват. Руските загуби в този пердах възлизат на 1894 убити и ранени. Турските загуби: пленени 10 паши, 2128 офицери, 37 200 бойци, 88 оръдия и 7 флагове.
Командващият турската войска в Плевен Осман паша персонално предава сабята си на военачалник Иван Ганецки в символ, че признава провалянето си и капитулацията на войските си.
Вестниците на цяла Европа гърмят: „ Плевен падна! ”. Бойният дух на съветската войска се възстановява. Превземането на Плевен е съдбоносен миг във войната, освобождават се обилни съветски сили, които след това в борбите при Шейново и София при започване на 1878 година откриват пътя към османската столица Цариград.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ